Разбридам ли ти делника, кажи?
Със мойте, пооплетените чувства?
Защо на раменете ми тежи
Безволна мъка, плашеща и пуста?
Кажи Приятелю – къде сгреших,
Недосъбрах съкровища дарени?
Дали във делника студен и тих
Ще има глътка обич и за мене?
Дали ще има пламнало небе,
Полъхнал кичур, бръчица на радост?
И болките с любов да погребем,
Да тичаме със тичащата младост…
Да оплетем, приятелю, въже
Да вържем стълба към сърцата свити,
Душите да разходим неглиже…
Приятелю, благодаря ти!