За мене без теб – няма никакъв смисъл…
Колко да сътворя, колко да съм изписала.
За мене без теб – като вятър без мелници,
Час след час, ден след ден – сивкави понеделници.
За мене без теб – всичко е черно-бяло
Като мисъл без цел, като изворче спряло.
За мене без теб – като лъч без посока,
Като равна черта, като пропаст дълбока.
Как ще бъде – не знам. Всеки ден е умиране.
Той – животът, е избор. Но защо го избираме?
Може би Бог за мен по звездите е писал,
Но за мене без теб – даже Бог е без смисъл…