И чужди ветрове сушат сълзите ми
И тебе все те няма и те няма
И вече ничия съм мама.
И тъжно е, самотно, ветровито…
Дано да си добре, прекрасна моя
Зад всичките големи океани
И имаш лейкопласт за свойте рани
И да откриваш своите герои.
Криле да имаш, моето дете,
Високо да летиш, с мечти големи
Защото със изтръгнато сърце
Ще чакам да си спомниш и за мене…