Стария пясъчник, в ляво от блока
Беше навремето дупка дълбока.
В него се ровехме – тумба голяма –
И ни наглеждаше нечия мама.
После пораснахме. Пейките стари
Срещаха с бира и бойни другари.
Луди тийнейджъри с тръпки сърдечни…
Нашата младост – така бързотечна.
Пясъчникът срещна нови промени:
Каменен борд и тревица зелена,
Ние родихме. Ние – вече голями!
Колкото майки – толкоз и малчугани.
Бързо пораснаха наште отроци.
Времето бързо тече. На подскоци.
В стария пясъчник – кофи, лопатки.
Други деца, все тъй шумни и сладки.
Нашите – по чужбинско са се загубили.
А аз се моля за третия дубъл:
В тоя живот своя шанс да получа –
В Старият пясъчник – моето внуче