Откраднатите уикенди са нещото което
Ни дава да докоснем вълните и морето.
Така непредвидимо е днешното ни лято,
Горещо, нелогично, като сахарски вятър.
Къде ли да запрашя – решавам на момента,
Без много мисъл яхвам асфалтовата лента.
Където и да е – възможно по-далече
В града е все по-трудно да си мил и човечен.
И петъците стават най-чаканото време –
С отхвърлени тревоги за делничното бреме
Политам по шосето и включвам Спотифая.
Къде ще бъда утре – не зная. Днес не зная…